Did you know that [counter] people have been having a skeg at my little autonomous region?

  

Стикери от "Билла"

25/05/2020

Ако бъдещите поколения на моето семейство попитат, какво е направил техният дядо или прадядо, така че умът му да бъде активен по време на голямата карантина от 2020 г., отговорът ще е прост.

За да избегнат депресията, която изолацията може да предизвика, много хора се заеха с нови дейности. Някои се учат да готвят, други сами си правят дрехи, а трети възпитават децата си у дома. Някои използват кибрит за изработка на модели на паметника на Шипка, други пишат статии в интернет за това, как карантината ги е направила луди, а трети пият големи количества ракия, особено тези, които възпитават децата си у дома.

Вече съм майстор в тези неща. И сега е необходимо да намеря нещо различно, което да правя. Попитах г-н Борисов и той ми каза просто да остана вкъщи. Не знам, как той знаеше, но това беше нещо напълно ново за мен, защото обикновено прекарвам много време в изследване на града и провинцията близо до мястото, където живея и пътувам из България. Останах вкъщи, колкото беше възможно, но след това един ден отидох с приятелката си Софи, латексовите си ръкавици, маска за лице и усещането си за приключение, до “Билла”, любимият ми супермаркет.

Въпреки че “Билла” е най-добрият, мисля, че пазаруването е много скучно. Все пак, това беше възможност да избягам от условията на затвор в къщата и да поговоря за кратко с хора, които бяха на два метра или повече от мен. Именно там предпочитам хората да бъдат, ако трябва да съм с тях. Това беше възможност да се срещнем с хора, без да се докосваме или да ги миришем, защото всички носехме ръкавици и маски. Въпреки това, всички в магазина се обърнаха, за да погледнат, когато един старец започна да кашля близо до хладилната зона, съдържаща мляко. Изглеждаше много разстроен, защото маската му пречеше да се изкашля добре. След седмици слушане и промиване на мозъци от правителството относно процедурите за избягване на инфекция, клиентите на магазина, една камара хора, изведнъж започнаха да правят планове за собствените си погребения.

В магазина беше невъзможно да се види дали хората се усмихват. Въпреки това всички знаеха, че се смея, защото очите ми светнаха и аз нададох шумен одобрителен възглас, когато открих, че мога да си купя албум за стикери “Animal Planet“. Вкъщи имах много пакети стикери “Animal Planet“, които ми бяха дадени от касиерите при предишни пазарувания в “Билла”. Не знаех какво да правя с тях, така че ги слагах в кутия с всички останали неща, които ми бяха дали по време на предишни промоции. Имах над сто пластмасови модела “Angry Birds“ и вероятно достатъчно ваучери, които да дам в замяна на шест или седем комплекта тематични пластмасови съдове “Disney“, но не знаех какво да правя с тях. Когато се съмнявате, винаги е добра идея да поставите тези неща в кутия и да ги запазите завинаги.

Щом пристигнахме вкъщи, внимателно сложих девствения албум и пакетите стикери на кухненската маса. Отне ми доста време да поставя стикерите на правилните места в албума, защото трябваше да прочета описанията на животните. Цялата книга е написана на български, така че трябваше да използвам знанията, които бях запазил в мозъка си, големия си български речник и стария си приятел Гугъл Преводач. Тази задача продължи много часове.

Албумът е чудесен образователен инструмент за изучаване на дивата природа по целия свят и езика на моята "нова родина". Освен това преживях тръпката да видя, че всички празни места в него се запълват, докато правим редовни експедиции за пазаруване до “Билла”.  Това е перфектният антидот срещу изолационната треска.

 

Албумът и стикерите.

Албумът и стикерите.

 

Затова сега не смятам пазаруването за скучно. Обичам да ходя в “Билла”, защото знам, че ще получа друг пакет стикери за всеки петнадесет лева, които харчим. Вкъщи имаме седемстотин ролки тоалетна хартия, петдесет килограма брашно, цял кокошарник пилета и повече лютеница, от коя да е от жените, които живеят в нашето село. Това не е защото пазарувахме панически в очакване на вируса. Това е така, защото исках още повече стикери.

Новият ми интерес обаче е придружен от нов проблем. Винаги пазаруваме в петък сутрин, така че в четвъртък вечерта не мога да спя от вълнение. Лежа буден с часове, мислейки за стикерите със снимки на крокодили, тигри и медузи, които бих могъл да сложа в албума си на следващия ден. Миналата седмица изгубих цял ден, като мислех за птицечовката.

В албума има сто петдесет и шест места за стикери. На този етап запълних повече от половината от тях, така че се нуждая от около шестдесет и няколко още. Въпреки това има проблем с дублиращите се стикери. Така че, въпреки че има четири стикера във всеки пакет, е малко вероятно още петнайсет пакета да са достатъчни. Когато лягам нощем, не мога да спя, защото не мога да дочакам петък сутрин, когато отново ще пазаруваме. Нямам търпение за деня, когато най-накрая ще придобия пълния комплект и ще запълня този великолепен обем с красиви картинки на прекрасни диви животни. И това ще ми струва само две хиляди лева, но моля ви, не казвайте на Софи!

И накрая, имам една молба. Ако сте колекционер на стикери от “Билла” и имате някои дублиращи се картинки, моля, свържете се с мен и може би ще можем да разменим някои от тях, за да попълним нашите колекции. Възможно е да си станем приятели за цял живот.

 

Техническа поддръжка от Дарина.

 


 

 And now, the English bit …

 

Billa Stickers

If future generations of my family ask what their grandfather or great-grandfather did to keep his mind active during the great quarantine of 2020, the answer will be simple.

To avoid the depression that isolation can cause, many people have taken up new activities. Some learn to cook, others make their own clothes, and others educate their children at home. Some use matchsticks to make models of the Shipka monument, others write articles on the Internet about how quarantine has driven them insane, and still others drink large amounts of brandy, especially those who educate their children at home.

I was already a master of these things so I needed to find something different to do. I asked Mr. Borisov, the Prime Minister, and he told me to just stay at home. I don't know how he knew, but it was something completely new for me, because I usually spend a lot of time exploring the city and the countryside near where I live and travelling around Bulgaria. I stayed at home as long as possible, but then one day I went with my partner Sofi, my latex gloves, a face mask, and my sense of adventure to Billa, my favourite supermarket.

Although Billa is the best, I think shopping is very boring. However, it was an opportunity to escape the prison conditions in the house and talk briefly with people who were two meters or more away from me. That's where I prefer people to be, if I have to be with them at all. It was an opportunity to meet people without touching or smelling them, because we all wore gloves and masks. However, everyone in the store turned to look when an old man began coughing near the refrigerated shelves of milk and yoghurt. He looked very upset because the mask prevented him from having a good, hard cough. After weeks of listening and brainwashing by the government about procedures to avoid infection, this whole shop full of people suddenly began making plans for their own funerals.

It was impossible to see if people were smiling in the store. However, everyone knew I was laughing because my eyes lit up and I gave a loud cry of delight when I found out I could buy an Animal Planet sticker album. At home I had many packets of Animal Planet stickers, which were given to me by the cashiers during previous shopping expeditions in Billa. I didn't know what to do with them, so I put them in a box with all the other things they had given me during previous promotions. I had over a hundred Angry Birds plastic models and probably enough vouchers to give in exchange for six or seven sets of Disney themed plastic crockery, but I didn't know what to do with them. When in doubt, it's always a good idea to put these things in a box and keep them forever.

As soon as we got home, I carefully placed the virgin album and the sticker packs on the kitchen table. It took me a long time to put the stickers in the right places in the album, because I had to read the descriptions of the animals that accompanied the stickers. The whole book is written in Bulgarian, so I had to use the knowledge I had kept in my brain, my big Bulgarian dictionary and my old friend Google Translator. This task lasted many hours.

The album is a great educational tool for studying wildlife around the world and the language of my "new homeland". I also had the thrill of seeing all the blanks in the book fill up as we made regular shopping expeditions to Billa. It is the perfect antidote against isolation fever.

That's why I don't consider shopping boring anymore. I like going to Billa because I know I will get another pack of stickers for every fifteen levs we spend. At home we have seven hundred rolls of toilet paper, fifty kilograms of flour, a whole flock of frozen chickens and more lyutenitsa than any of the old women who live in our village. This is not because we were panic buying in anticipation of the virus. This is because I wanted even more stickers.

However, my new interest is accompanied by a new problem. We always shop on Friday mornings, so I can't sleep on Thursday nights because of the excitement. I lie awake for hours thinking about the stickers with pictures of crocodiles, tigers and jellyfish that I could put in my album the next day. Last week I lost a whole day thinking about a duck-billed platypus.

There are one hundred and fifty-six places for stickers in the album. At this point, I've filled more than half of them, so I still need about sixty more. However, there is a problem with duplicate stickers. So, although there are four stickers in each package, it is unlikely that fifteen more packages will suffice. When I go to bed at night, I can't sleep because I can't wait until Friday morning when we'll go shopping again and I can't wait for the day when I will finally get the full set and fill this magnificent volume with beautiful pictures of beautiful wildlife. And it will have cost me only two thousand levs, but please don't tell Sofi.

Finally, I have a request. If you are a collector of Billa stickers and have some duplicate pictures, please contact me and we may be able to exchange some of them to complete our collections. It is quite likely that we will become friends for life.

 

Technical support by Darena.

Number of comments: 0

Name:
E-mailaddress:
Homepage:
Message: