Did you know that [counter] people have been having a skeg at my little autonomous region?

  

Мини България

11/05/2020

В живота си съм живял на много различни места, повечето от които са били в Англия. Така че имах много различни градини. Имал съм големи градини и малки градини. Понякога моята градина е била само мъничък двор от керамична саксия с растение в нея. Но понякога съм имал големи градини с трева, дървета и декоративно езерце. Винаги съм се опитвал да направя моята градина да изглежда хубава, но поради работата и семейството ми не винаги съм имал достатъчно време за това.

Предполага се, че една градина е спокойно място за почивка и наслада на природата, но когато нямах достатъчно свободно време, изглеждаше като допълнителна домакинска работа. Понякога ми се струваше, че градината беше само място, което децата ми да унищожават с футболните си топки а гладните зайци да изяждат. Въпреки това аз отделях време да работя много часове, за да я подредя но, когато приключвах, нямах време да седна и да ѝ се порадвам. Дори когато се опитвах да ѝ се насладя, обикновено бях толкова изморен, че просто заспивах на градинския стол.

Преди четири години се пенсионирах и се преместих да живея в България. Намерих красива стара къща в село близо до Велико Търново и веднага се влюбих в нея. Първия път, когато брокерът ме заведе в къщата, забелязах, че има голяма градина с много прекрасни растения и дървета. Каменна стена заобикаляше градината и в тази стена имаше пролука. Попитах хората, които продаваха къщата, какво ще намеря, ако премина през дупката. Казаха ми, че това води до друга градина.

Мистериозната друга градина, за която не знаех нищо, беше повече от два пъти по-голяма от култивираната градина в близост до къщата. Заведоха ме да я изследвам и в продължение на двадесет минути, откривахме това много диво място. Тревата и плевелите бяха по-високи от мен. Навсякъде, където погледнех, имаше малки дървета, камъни и купчини от развалини и изгнила дървесина. Големи насекоми, каквито никога не бях виждал преди, летяха в лицето ми. Затова се зачудих, какви други същества могат да живеят в треволяка. Представях си вид отровни паяци, които ядат хора, вероятно някои змии и може би дори тигри. Този парцел беше абсолютно див.

В крайна сметка се преместих от Англия, за да живея в къщата. Когато бях разопаковал всичките си мебели и вещи, и бях напълно настанен в новия си дом, започнах да мисля за градината. А след това започнах да мисля за другата градина отвъд стената. Градината в близост до къщата беше добре поддържана, така че единствената необходима работа беше да отрежа от време на време някои храсти, да почиствам няколко плевела и да крещя на котките си, когато използват растенията като тоалетна. Но дивата градина беше предизвикателство и следователно беше много по-вълнуваща. Така че бавно, но сигурно започнах да работя върху огромната задача да я почистя.

В продължение на много дни през тези четири години работих в продължение на много часове при всякакви климатични условия, за да я подобря. В края на всеки работен ден изглеждаше малко по-добре от преди и се чувствах щастлив, че постигах известен напредък, но винаги се чудех, кога ще бъде перфектно.

 

След това дойде и скандалната пандемия. Г-н Борисов, премиерът, каза, че ако изляза навън на улицата, ще трябва да нося маска и ръкавици. Той каза, че всички магазини ще бъдат пълни със зомбита и ако седна в парк, ще умра или ще бъда арестуван от полицията. И най-лошата новина беше, че всички кръчми ще бъдат затворени.

 

Моето красиво българско светилище.

Моето красиво българско светилище.

 

Изведнъж нямах какво друго да правя, освен да работя в тази пустош близо до къщата си. След два месеца упорита работа имам мехури по ръцете и крив гръб, като бедна стара баба, която цял живот е работила на полето. Но също така имам градина, която изглежда толкова красива, колкото и всяка част от българската провинция. Мога да седя в нея и да гледам птиците, пеперудите, гущерите и катериците. Нито едно диво животно не ме е нападнало и котките ми са се научили да бъдат по-дискретни с личните си навици. И мога да правя каквото си поискам там, без да се притеснявам за вируса, полицията или зомбитата. Това е моето светилище. Имам собствена мини България.

Междувременно приятелката ми работеше много усилено в култивираната част на градината. Това малко парче от рая също изглежда по-красиво от всякога, така че в края на всеки ден обича да седи там и да се възхищава на това, което е направила. Докато всеки от нас седи в неговата градина и ѝ се любува се надвикваме през пролуката в стената, чия градина е по-хубава. И всеки ден си повтаряме, какви сме късметлии да живеем в България, особено през тези смутни времена.

 

Много благодаря на моята приятелка, Дарина, че ми помогна с българския език.

 


 

And now, in English …

 

Mini Bulgaria

I have lived in many different places in my life, most of which have been in England. So I had a lot of different gardens. I had big gardens and small gardens. Sometimes my garden was just a tiny yard with a ceramic pot with a plant in it. But sometimes I had large gardens with grass, trees and a decorative pond. I've always tried to make my garden look beautiful, but because of work and family responsibilities, I haven't always had enough time for that.

A garden is supposed to be a quiet place to relax and enjoy nature, but when I didn't have enough free time, it seemed like extra housework. Sometimes it seemed to me that the garden was just a place for my children to destroy with their footballs and for the hungry rabbits to eat. However, I took the time to work many hours to tidy it up, but when I finished, I didn't have time to sit down and enjoy it. Even when I tried to enjoy it, I was usually so tired that I just fell asleep in the garden chair.

Four years ago I retired and moved to Bulgaria. I found a beautiful old house in a village near Veliko Tarnovo and immediately fell in love with it. The first time the estate agent took me to the house, I noticed that there was a large garden with many beautiful plants and trees. A stone wall surrounded the garden, and there was a gap in that wall. I asked the people who were selling the house what I would find if I went through the hole. I was told that this led to another garden.

The mysterious other garden, of which I knew nothing, was more than twice the size of the cultivated garden near the house. They took me to explore it and for twenty minutes, we discovered this very wild place. The grass and weeds were taller than me. Everywhere I looked there were small trees, stones and piles of rubble and rotten wood. Large insects I had never seen before flew into my face. So I wondered what other creatures could live in the undergrowth. I imagined venomous man-eating spiders, probably some snakes and maybe even tigers. This plot of land was absolutely wild.

I eventually moved away from England to live in the house permanently. When I had unpacked all my furniture and belongings and was fully accommodated in my new home, I began to think about the garden. And then I started thinking about the other garden beyond the wall. The garden near the house was well maintained, so the only work needed was to cut some bushes from time to time, clean up a few weeds, and scream at my cats when they used the plants as a toilet. But the wild garden was a challenge and therefore much more exciting. So slowly but surely I started working on the huge task of tidying it up.

For many days during these four years, I worked for many hours in all weather conditions to improve it. At the end of each working day, it looked a little better than before and I was happy to have made some progress, but I always wondered when it would be perfect.

Then came the scandalous pandemic. Mr. Borisov, our Prime Minister, said that if I went outside, I would have to wear a mask and gloves. He said all the shops would be full of zombies and if I sat in a park I would die or be arrested by the police. And the worst news was that all the pubs would be closed.

Suddenly I had nothing to do but work in this wasteland near my house. After two months of hard work, I have blisters on my arms and a crooked back like a poor old grandmother who has worked in the fields all her life. But I also have a garden that looks as beautiful as any part of the Bulgarian countryside. I can sit in it and watch the birds, butterflies, lizards and squirrels. No wild animal has attacked me and my cats have learned to be more discreet with their personal habits. And I can do whatever I want there without worrying about the virus, the police or the zombies. This is my sanctuary. I have my own mini Bulgaria.

In the meantime, my partner has worked very hard in the cultivated part of the garden. This little piece of paradise also looks more beautiful than ever, so at the end of each day she loves to sit there and admire what she has done. As each of us sits in our own part garden and admires it, we shout through the gap in the wall whose garden is better. And every day we remind ourselves how lucky we are to live in Bulgaria in our own little sanctuary, especially during these troubled times.

 

Many thanks to my friend Darena for helping me with the Bulgarian language.

Number of comments: 1

11/05/2020 21:13:03 - Pat, E-mail address is hidden

Love it..
Being busy in your garden is one of the most wonderful things you can do in life..

Love to admire it during our next visit.

Grtz
Pat and Inge
Name:
E-mailaddress:
Homepage:
Message: